- 1827 г. - В Санкт Петербург е основана Военноморска академия
- 1840 г. - Британската кралица Виктория се омъжва за принц Алберт фон Сакс-Кобург-Гота
- 1867 г. Григорий VI е утвърден от Високата порта за Вселенски патриарх
- 1879 г. - Открито е Учредителното събрание в Търново- Борис Пастернак - руски поет и писател , известен на Запад с монументалния си трагичен роман за Съветска Русия "Доктор Живаго". В Русия е по-известен като поет. „Сестра моя жизнь“, написана от Пастернак през 1917 г. е смятана за най-влиятелната стихосбирка, публикувана на руски език през 20-ти век.
Шарл Луи де Секонда, барон дьо Ла Бред и дьо Монтескьо - френски писател, юрист, социолог. Макар и успял романист, Монтескьо преди всичко е известен в историята като историк — философ и държавен мислител.
Монтескьо счита, че има два вида закони:
За запазването на гражданските свободи препоръчва разделянето на властта на законодателна, изпълнителна и съдебна, което наистина влиза в практиката по време на Френската революция . Също така Монтескьо се противопоставя на монархията, на нетолерантността и нетърпимостта и на войната.
Освен писането на други творби за обществото и политиката, Монтескьо пътува из Европа в продължение на няколко години, посещавайки включително Австрия и Унгария, прекарвайки година в Италия и 18 месеца в Англия, преди да се установи във Франция. Зрението му било лошо и ослепява напълно преди да почине от силна треска през 1755 г.
Погребан е в Париж.
- Александър Пушкин - руски автор, смятан от мнозина за първия велик руски поет и за родоначалник на съвременната руска литература. Той пръв използва простонароден език в своите поеми и пиеси като създава нов стил в разказите — смесица от драма, любовна история и сатира, която се свързва с руската литература оттогава и повлиява на по-късните руски писатели.Бащата на Пушкин произхожда от много стар род, историята на който може да бъде проследена до 800 години назад, а дядото по майчина линия, Ибрахим Петрович Ганибал, е роб от Абисиния , изпратен като подарък от Константинопол и по-късно станал кръщелник и инженер-генерал на Петър Велики.
Пушкин публикува първата си поема, когато е на 15 години - "Към приятеля стихотворец".
Поетът постепенно започва да се занимава със социалната реформа и се издига като представител на литературните радикали. Това ядосва правителството и води до извеждането му от столицата. Най-известната му драма, "Борис Годунов", написана в имението на майка му, получава разрешение за публикуване едва пет години по-късно.
Болдинската есен на 1830 година е един от най-продуктивните периоди на Пушкин. Там Пушкин довършва "Евгений Онегин" ; пише "Повести на Белкин" , и малките си трагедии : "Каменният гост" , "Скъперникът рицар" и други.
След време Пушкин и съпругата му Наталия Гончарова, за която се жени на 18.02.1831 , стават редовни участници в придворното общество. Когато царят дава на Пушкин най-ниската придворна титла - камер-юнкер, той е разгневен, тъй като смята, че това е направено не само, за да може съпругата му, която има много обожатели, включително самия цар, да може да посещава дворцовите балове, но също и за да го унизят. През 1837 г. затънал в дългове, докато според слуховете жена му е замесена в скандална любовна връзка, Александър Пушкин призовава на дуел смятания за неин любовник Жорж Дантес. По време на дуела и двамата са ранени, Пушкин смъртоносно. Той умира два дни по-късно.Всъщност Пушкин бил улучен смъртоносно по случайност. Поетът се целел дълго време в своя опонет и накрая Д"Антес изгубил търпение и стрелял. Вместо да уцели Пушкин в крака, както е било планирано, той го уцелва в корема, което за жалост се оказва фатална грешка.
Правителството се страхува от политически демонстрации по време на погребението на Пушкин, поради което ограничава достъпа до него. Тялото му е пренесено тайно в имението на майка му.
На 9 ноември 1895 г. Рьонтген открива и документира електромагнитно излъчване , известно днес като рентгеново. Апаратът, създаден от Рьонтген за тази цел, е познат като рентгенов апарат. За това си откритие получава първата Нобелова награда за физика през 1901 година. Той нарича лъчението Х-лъчи, тъй като тяхната природа е била непозната.
Рьонтген умира през 1923 г. от рак на 77-годишна възраст в Мюнхен. Счита се, че това не е свързано с работата му с рентгенови лъчи, поради краткотрайността на облъчването и предпазните мерки, които е взимал. Когато умира, вече е останал почти без средства. Съгласно неговото завещание цялата му лична и професионална кореспонденция е унищожена. Погребан е в Гисен в семейното гробище на родителите си.Много работи на Рьонтген са посветени на изследването на свойствата на течностите, газовете, кристалите, електромагнитните явления. Той открива връзката между електричните и оптичните явления в кристалите. Има славата на най-добрия експериментатор на своето време и създава школа по експериментална физика.
Автор: Албена Иванова